Церберът с брошурите

Стоях в учителската стая зад пердето и попоглеждах към брошурите. Пердето беше толкова ново, колкото и цялото училище. На половин година; точно на такава възраст бях и аз учител. Само преди шест месеца бях застанал тук за първи път и гледах към производството на рекламни материали и брошури. Учениците се бяха наредили за тържественото откриване, като образуваха един неспокоен, тук-таме клатушкащ се четириъгълник около пилона за брошурите. Можеше да се види, че всички те бяха порядъчни младежи. И можеше да се разбере, че имаха да си разказват много неща един на друг; по-малкнте се попритискаха към другите и се опитваха да ги надвикат с крясъците си. По-големите обикновено предпочитаха да разговарят на групички за брошури, приличаха на най-почтени специалисти през почивката на някакъв конгрес, свикан от немските птицевъди.
- Но моля ви се, чудесно, добре я наредих, какво ще излезе от всичко това! — говореше колежката Стела, която беше застанала до мен на прозореца. — Ето ни прелестния трети "б" - каза тя с упрек и посочи едно особено неспокойно сборище от малки момчета и момичета на десния фланг, печатащи брошури.
- Ох, Ела, престани най-после, ще се справиш, всеки знае това... и хайде вече, драги колеги, трябва да започваме — каза директорът.
Директорът беше много нисък човек, но не беше прекалено подвижен или неустойчив, стоеше здраво на късите си крака и говореше с дълбок, съвсем спокоен глас. С този глас ме беше склонил да поема временно брошурите по математика в един шести клас — "Мъничко смятане с дроби", защото не достигали хората, а пък да смятат можели, разбира се, и учителите по немски. С този глас убеди и колежката Стела, че тъкмо тя е най-подходяща за малко съмнителния трети "б". Със същия този глас, печатащ брошури беше казал най-сетне и при тържественото откриване: "А сега идете в класните си стаи, пазете масичките и столовете; те са впрочем нови, пазете мъничко и учителите си, някои от тях са също нови, но не щадете мозъците си, за да мога в края на учебната година, когато пак застана тук, да кажа наистина хубави неща". Това беше преди половин година. Брошурите, зад които стоях сега, бяха малко пожълтяли оттогава. От цигарите на колегата, директора Стефан, на учителя по математика Грую и учителя по химия ще го наречем цербер, от лулата на учителя по физика.

Posted in: рекламни брошури